" ДА  - ама  НЕ ", както казваше г-н П. Бочаров.
Основният въпрос е кого представляват избраните депутати в европейския парламент ?
Гласувалите са 28.6 % 1937700д..  За тези които имат депутатски места са гласували 23.97% - 1624052д. Товa ясно показва, че депутатите които ще представят България в Европейския парламент не са избрани от Българския народ а от една негова малка част. Обясненията че така било през 2004г. с депутатите от другите источно европейски страни нови членки на ЕС не променя картината, а само показва че и те страдат от нашите болести.
Възниква друг въпрос - щом тези депутати не са избрани от народа то от кого са избрани.? Отговорът е че те са представители на така наречената " политическа  класа", която е успяла да осигури формалния им избор. Средствата са съвсем прости; - подходящ избирателен закон, възможност да се избират само партии но не и лица, едри и  дребни манипулации. Това не е трудно да се постигне от политиците. Те всички или са на власт или предстои да бъдат. Това значи че политическата класа  се само възпроизвежда. Казано с езика на народа  - " луд свири, луд играе, който гледа ъкъл няма ".

Резултатите от тези избори показват че самата политическа система. или политическия модел, не са демокрация, не са народовластие. Те са олигархично управление  осъществявано от професионални политици.
Те са нещо като играчите на един футболен клуб. Мениджъра на клуба с помощта на треньорите разделя играчите на отбори, прави тренировъчни мачове и след това излъчва еди отбор "а" - управляващите и един отбор "б" - опозиция. Играчите според своите способности и старание и възможности да се пласират, попадат в един или друг отбор, и често се сменят или продават на други клубове. Но всички играчи са под властта на клубното ръководство - собственика. Който плаща той поръчва музиката. Че е точно така с нашите политици се вижда с просто око и е пред очите на всички Изборите показаха че все повече граждани виждат това и все по голяма част от тях се отстраняват и отказват да участват в тези игри. Така стигаме до главния извод - УСТАНОВИЛОТО СЕ В БЪЛГАРИЯ ОБЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО НЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ А НЕИН ЗАМЕСТИТЕЛ:
Доказателствата че повече или по малко нещата са такива и в другите членове на ЕС не-могат нито да обяснят нито да оправдаят а още по малко да оспорят тази истина.  Напротив те правят извода още по генерален,- в повечето Европейски страни  демокрацията не е истинска а е заменена с нещо друго което не е по добро.
Към общите изводи, могат да се прибавят и някой по частни.
Нашата политическа класа, не е способна да излъчи власт, парламент, министри, магистрати и др. които да направят приемливи демократични по същност правила / закони, подзаконови актове и решения/ . Тогава как може да очакваме излъчените от нея евродепутати да способстват да се направят такива правила в ЕС.
Всички  партии още преди изборите се каняха да занесат в Европа българския модел, но най ясно изрази такива намерение Ахмед Доган, който получава и добра възможност да ги реализира. Но не  мисля злото на ЕС, дано не му се случи каквото му гласят нашите депутати. По този повод си спомних, че през целия 20-ти век,  в който международен съюз сме влезли все се е разрушавал. Балканския съюз - завърши със между съюзническа война, нашите съюзници  в първата световна война загубиха войната, след влизането ни в оста Рим - Берлин - Токио, през втората световна война, пропадна Хитлеровата коалиция, през студената война влязохме в СИВ и Варшавския договор и те се разпаднаха. Дано не се продължи тази традиция и в бъдеще.
Интересен е въпросът - Защо нашия народ намали доверието си към тези, които бяха управляващи при влизането на България в ЕС? Те имат около 13.7 % от гласовете на избирателите. Това не може да се обясни със нараснал скептицизъм спрямо ЕС. То по скоро говори, че болшинството от Българите не виждат възможностите нашата политическа класа, и тези които са на власт и тези които са я изгубили, да постигнат онези резултати които се очакваха и още се очакват от нашето членство в ЕС. Затова търсят други, които до сега не са били на власт. Дано това търсене се увенчае с успех, да се намерят такива политици, които да направят необходимото за да се установи истинска а не ерзац-демокрация. Опитът през последните 130 години на нашия народ показва, че хората които вземат властта се променят, забравят какво са обещали и правят това което хората не искат,  Главната причина е в това че нашите властници си живеят комфортно поради това че са оставени без контрол и могат да бъдат безотговорни за своите действия и за последиците от тях. Така че трябва да се търсят и намерят политици, които именно това да направят, да сменят модела, да осигурят отговорност и строг контрол върху управляващите. Ние гражданите не трябва да позволяваме повече политиците да ни съветват да си сменим чипа а да сменим техния чип. При това новия чип да не е толкова крадлив, да не ги кара да гледат само своите и на партиите си интереси.
Имам възражение по оценката , че политиците и партиите били представителна извадка на всички нас. Те са представителна извадка на част от нас, и тази част става все по малка от избори на избори. Освен това извадката става все по непредставителна от гледна точка на методите за изследстване на множества чрез извадки.
Какво показват данните ?
Победителят в тези избори е получил гласовете на 6,2 от избирателите, но е получил 27.8 от депутатските места. Гласовете дадени за тези под бариерата, и за по дребните партии са  313642., число близко до гласувалите за ДПС  която партия има 4 места. 22 % от депутатите. Тази не представителност на “ извадката” не дава основание на  избраните да си мислят че са представители на народа, те са представители на партии с слабо влияние на народа.
Гласовете за трите партии /, БСП.  ДПС,  НДСВ/ които излъчват   общо 9   / от всичко 18 / депутата  са 13.7 % от  избирателите. Не-може да се твърди че  това  е вот на народа. Още по абсурдно е да се твърди че  6% от избирателите са достатъчни за да може да се докаже влиянието на основните конкуренти сред народа. Може само да се твърди, че приложената система на избора, позволява една малка част от избирателите да излъчат представители на целия народ. Така ясно се вижда, колко е несъстоятелна самата система. Същевременно става ясно на кого са полезни слабостите на системата и кои държи именно тя да се прилага.
Много и доста едностранчиво се коментира ниската избирателна активност, като се разглежда като нещо от Бога дадено / подобно на пролетния дъжд в деня на изборите / и с нея се оправдават резултатите.
Обстоятелството че своя глас за тези депутати са дали под 1/4 от избирателите показва че са се разделили на две групи. Които са си дали гласа,  не са загубили надеждата да намерят политици които да защитят достойно интересите на българите в ЕС и да участват полезно в изграждането на законите на нова Европа. Но те със своя избор показват големите различия които тази малка група избиратели има по политическите качества на избраните. Но не е това бедата. Бедата е че група избиратели с численост  6 % от всички избиратели, могат да пратят в Европейския парламент 5 депутата, когато на всеки депутат се падат по 5.55% избиратели.
Другата група, по голямата, над 75% от избирателите, със своето неучастие / или участие с гласове които не водят до избор на депутат/ се дистанцира от самите избори. Те казват - " ПРАВЕТЕ КАКВОТО ЩЕТЕ, САМО НАС НЕ НИ МЕСЕТЕ ". Но това е вече беда за нашата страна. Не е голямо  утешението че и в други страни положението е същото, както за всеки болен от рак не е утеха информацията колко са болните от тази болест в България или в света
Още по смехотворни са наддумванията кои е победил в тези избори. Отговорът е ясен; - всички които пращат депутати са победени, но пращат депутати защото така са си направили правилата на борбата. Победители са избирателите които са 75 %. Въпросът е как да наложат своята победа на действителността, как да променя това явно отживяло времето си статукво. Важно е да се намери пътя по които може да се заставят власт имащите да постъпват както искат тези над 4500000избиратели, а не както искат 1810000 души.
Резултатите от евроизборите не могат да отговорят на въпроса - коя партия народът предпочита ?.
 Но те отговорят на въпроса - СЕГА НАКЪДЕ ?.
Отговорът които подсказват избирателите гласи : ИСКАМЕ РЕАЛНА И ЕФИКАСНА ПРОМЯНА  НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СТАТУКВО;   ОЩЕ СЕГА ДО МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ:   ШТЕ ГЛАСУВАМЕ ЗА ТЕЗИ КОИТО ИСКАТ И МОГАТ ДА НАПРАВЯТ  ТОВА
Това искане може да се изпълни по два  основни пътя:   чрез     избухване на недоволства и граждански протести или чрез използване на действуващите демократични форми, методи и средства. Първият път води до никъде. Видели сме го много пъти. Все ще се намери някой, които да " яхне народното недоволство" да вземе властта и така да запази осъжданото от всички статукво. По другия път са минали и сега вървят много от европейските страни. Техния опит трябва да опознаем по добре и рационално да го приложим. Това може да стане само ако се намери, ако ние намерим, такава партия, такива политици, които желаят това да направят и за тях да гласуваме. Но има още едно предварително условие, вътре в самите партии да се приложат най напред демократичните принципи След това да се осигури търсенето на отговорност от управляващите. Не да се говори за " носене на отговорност" а да се действа за търсене на отговорност. Ето сега случай да видим коя партия как се отнася към тези неща. Да видим как ще се реши конфликта Александров - Овчаров. В процеса на решението на този конфликт в светлината на делото " Топлофикация" всеки може да види коя партия и кой политик колко струват. За да илюстрирам какво разбирам под думата отговорност ще преведа един пример. Бях преди години в едно английско предприятие не далеч от Лондон. Попитах двама началници от фирмата, /единият беше началник на пласмента а другия на качествения контрол/,- как постъпвате когато имате противоречия ?. Те ми отговориха че ги разрешават чрез диалог и аргументи. На моя въпрос - " Не прибягвате ли до началника си който да реши спора.? " Отговора беше категоричен -"Не !- Защото такова нещо може да ни се случи само веднаж. След излизане от кабинета на началника или единия от нас или двамата вече няма да сме служители на фирмата ".
Ако нашите министри знаят, че когато не могат да се разберат ще трябва да си вървят, по съвсем друг начин ще работят. Особено ако не могат да се разберат с парламента или негова комисия ,  или      със  своите   действия  показват  че служат  не на интересите на избирателите си а на партии, фирми / обръчи от фирми/, лобита и преди всичко на своите лични интереси.
Изводите от евроизборите нямат никакъв смисъл, ако не се използват за промяна на нещата още на следващите местни избори. Именно това трябва да бъде и по всичко личи че ще бъде, главния критерии за оценка от всеки избирател за коя личност и за коя листа да гласува. Тези политици и тези партии, които допуснат и следващите избори да се проведат със същия закон, със същите празни обещания, със същата безотговорност на избраниците ще претърпят пълен провал.
Ето защо аз мисля че промените на статуквото трябва да започнат  от принципна промяна на избирателния закон, на самия статут на депутата  в  общинския съвет и на кмета.
Основното е да се замени гласуването за партии с гласуване за лица т.е. да се утвърди мажоритарния принцип.
Друг важен въпрос е да се осигури висока активност на избирателите, не с агитация и пропаганда а с въвеждане на все повече елементи на задължителност на гласуването. Това се изисква от конституцията на България и от самия живот. Член 1 от Конституцията гласи:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

 Тази повеля на основния закон дава правото и задължението на всеки гражданин да участва във властта, включително и да участва в изборите. Така като гражданинът е длъжен да си плаща данъците, така трябва да е длъжен и да гласува. За кого ще гласува е вече неговото право, осъществяване на народния суверенитет.

Ако не се приеме пълна задължителност на гласуването, то поне да се повиши границата на легитимност на избора до участие на повече от 60% от избирателите. При недостигане на границата не да се прави балотаж а да се провеждат нови избори с други кандидати.
Следва да се реши и проблема за отзоваването на депутати, които не си изпълняват обещанията или своите основни задължения и правилата за работа на парламента. Например тези които си позволяват фалшификации, като гласуване с чужди карти, нямат място в парламента и следва да се отзовават. Процедурата по отзоваването следва да е  такава че да позволява отзованите да се заменят с други а не със същите или подибни.
Ние от БЛОГ. БГ, можем нещо да направим ако от  писане преминем към дела. Например да направим нещо като кръгла маса, с дискусия и препоръки по въпроса за избирателната система. Тези препоръки да дадем на парламента и на другите медии.
Давам си сметка за трудностите и за най важната от тях.  Ние читателите на блоговете нямаме власт, а тези които имат власт не са читатели. Но въпреки това не трябва да скръстваме ръце. Някой казват че сме малко. Това е вярно, но  хората които влизат и живеят в интернет пространството бързо се увеличават, и това ще ни направи  способни да влияем на нещата.
Да следваме примера на нашите възрожденци. Поетът от това време писа:
“ Будех брата си да не спъва
  ала да работи
...
Говорех му да развърже поробени ръце
 Па заедно с мен да тръгне с юнашко сърце !
Но   всеки спи,  всеки дреме не ще и да знае,
един казва не е време, а други нехае.
Всеки иска да добие всичко на готово
С чужди уста да изрече това СВОЕ СЛОВО
СВОБОДА  ,   СВОБОДА.”
С такива мисли нашите възрожденци пробудиха народа и осигуриха на нас възможност да вървим напред и да решим успешно сегашните задачи.
Ние сме длъжни да следваме техния пример.

дедал27

Данните точни ли са?

да верни са данните. Те са на основата на съобщението на ЦИК. Мисля че главното не е в данните. Сметките и аритметиките мнозина направиха.
Главмото е в оценката на ситуацията в която се намираме след тези избори. Тя вече далеч не е същата каквато беше преди тях.