Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2007 08:49 - БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ
Автор: dedal27 Категория: Политика   
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:
0



БОГАТИТЕ  И  БЕДНИТЕ

Кървавата трагедия във Вержиния отново актуализира проблема
бедни-богати, по повод предсмъртните послания на убиеца.
Ако се приеме че убиецът е психически болен, може да не се обръща
внимние на неговите послания. Но има коментарии в медиите на лица
 които са психически здрави. В тези публикации се обсъжда отношението към богатите и други аспекти на проблема бедни-богати.
Твърде отдавна човечеството си е задавало въпроса богаството ли създава бедността или обратното, и дали тези две неща имат причинно следствена връзка или съществуват независимо едно от друго.
Въпросите  са толкова важни, че занимават както философи, икономисти,
юристи, социолози и други учени, така и обикновените хора и
политиците.
Ако читателят на тези редове предполага че ще намери в тях
отговори на въпроса ще се излъже и по добре да кликне на квадратчето
с кръстчето и да си намери друго четиво. Аз само ще се опитам да
изразя едно мнение как да се мисли по тези въпроси и отчасти как да се
действа.
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ХОРАТА СЕ ДЕЛЯТ НА БЕДНИ И БОГАТИ СПОРЕД ТОВА КОЙ КАКВА ЧАСТ ОТ  БРУТНИЯ  ОБЩЕСТВЕН  ПРОДУКТ  ВЛАДЕЕ.
Това е така, защото производство на всички предмети и услуги е
напълно обобществено, в него вземат участия винаги много хора със
своя жив /сегашен / труд и със своя овеществен /минал, положен по
рано / труд. Владеенето на така получените блага се определя чрез
разпределителни механизми създадени и функциониращи на основата на
обективните икономически закони и на правилата или законитe 
 определени от хората. В основата на всички разпределителни механизми стоят стоково -паричните отношения и съответните на тях закономерности
 и закони.Със разпределението на обществения продукт непрекъснато се определя, /дирижира/, кой да бъде богат и кой беден, и колко да бъде
 богат или беден.
Тези механизми са постигнали високо съвършенство и постоянно се
подобряват от тези които владеят по голяма от другите икономическа
или политическа власт. От това следва че въпроса богати бедни се
решава чрез въпроса за властта, икономическа и политическа. Двата
вида власт в съвременното общество така са съединени че трудно се
разграничават и практически действат като една власт. Затова в наща
съвременност постигането на власт и на богатство са неделими. Богатството
носи власт / както за индивида така и за всяка група или обшност/,
властта носи богатство.
Нещо естествено и логично е малцина да властват над мнозина, при това
на различни иерархични нива на обществената структура. Затова в
досегашната човешка история не са наблюдавани случай когато това
да не е така. Правени са опити като Парижката комуна и октомврийската
социалистическа  революция но са били безуспешни. Съвременната
демокрация, особено във Европа, търси ршение на проблема в едно или
друго ограничаване на власта / политическа или икономическа/ чрез
привличане в органите на властта по широки кръгове от населението.
В различните страни успехите са различни, има и пълни провали. Има политици, които са противници на такъв подход. Такива са голяма част от
либералите. Според тях, трябва да се даде пълна и неограничена
възможност / свобода / на всеки да  успява  / получава и прилага власт/  и в конкуренцията и борбата да оцеляват  жизнеспособните, което ще донесе общиа успех и благоденствие. Изтъкват се много аргументи и основателно се сочи опита на САЩ.
Няма значение кой подход ще се приеме, важното е че и при двата
подхода богатството и властта са неделими. От тази гледна точка
отговорът на въпроса богатството ли създава бедността или обратното става много лесен. Щом става въпрос за разпределение на нещо между мнозина, логично е когато едни получат повече други да получат по малко,
първите да са богати вторите бедни : Логично е също да се
предположи, че не може забогатяването да е независимо от обедняването,
защото когато се реже една баница за неколцина няма как някой да
получи по голямото парче без друг да получи по малкото. При по
голяма баница и по малко гърла това различие избледнява. Тогава и
малките парчета стигат да се нахрани всеки а големите остават неизядени
и могат да се предоставят за благотворителни цели на други групи които
имат по малки баници и по много гърла.
На една пресконференция в началото на тази година, президентът на Русия - Путин, изтъкна че за преодоляване на бедността не трябва да се върви по пътя да се вземе от богатите и да се даде на бедните, а да се постигне 
висок брутен вътрешен продукт който сам по себе си да преодолее бедността. Но той не посочи какво ще осигури този резултат. Известни са много държави  които, в миналото или сега, са постигнали висок икономически растеж но бедността не е била преодоляна. Това се потвърждава и от оценките, че в тези страни големият растеж на брутния вътрешен продукт се дължи на ниската цена на труда, която осигурява конкурентоспособност на международните пазари. Но ниската цена на труда не води до преодоляване на бедността. Като примери се сочат азиатски бързо развиващи се страни
.    Изложената схема  на проблема е проста и лесно се обосновава, но не е такъв  животът.
Когато Иван Костов беше министър председател, веднаж каза приблизително
следното: " Който казва че не му стигат парите, да помисли дали не го
мързи ". По този повод си спомних един стар виц; В ареста;  задържаните
започнали да си споделят кой за какво е арестуван Един казал, че
сметките на склада му  не излезли верни, друг казал, че се ядосал
на съседа и убил кучето му , а един казал че е в ареста поради мързел.
Всички се очудили и го попитали точно за какво?. Той  пяснил: " веднаж
се събрахме съседи да гледаме мач по телевизията и както си пиехме
ракията си разказвахме вицове, в това число и такива които са против
властта. На другия ден, мен ме домързя да отида където трябва и да
кажа кой какви вицове е разказвал. Съседът обаче не го мързяло. Затова
аз съм тук а него го няма. "
Великият учен Алберт Айщайн е съветвал началниците на неговите
лаборатории, като привличат сътрудници да се придържат към следното: "
търсете умни и работливи хора, но те рядко се срещат. Тогава вземайте
умни и мързеливи, все някак ще ги накарате да свършат нещо Но
никога не вземайте глупави и работливи. Те нищо няма да свършат а
ще отнамет вашето време напразно." Така че трудно може мързела да се
отнесе към големите слабости на човека, а още по малко да е причина
за неговата бедност. Но и това твърдение не винаги е вярно. Един
успиял бизнесмен в своята лекция пред курсисти; на въпроса с какво да
се започне успешен бизнес отговоря : " Най напред трябва да станете
от канапето ." И той е много прав че без инициатива нищо неможе да
се постигне. Но по нататак обяснява, че не всеки който стане от
канапето успява в бизнеса, трябват още много работи.
Един човек има едни качества;  други други, затова всеки попада на
различни места в социалната иерархия, и на различни работни места в
общественото разделение на труда. Известно е например, че ако всички
хора станат финансови брокери които успешно да играят на борсата, няма
да има какво да ядат, защото няма да има кой да прави хляб или
пасти. Значи и тези които не-могат да правят успешен бизнес са
необходими и те трябва да живеят и за тях трябва да има " парче от
общата баница " Така вместо отговор на въпроса изникват куп други
въпроси. Например : има трудолиубиви / които не ги мързи /, и финансисти
и хлебари. Даже може да има хлебари много по работливи от финансистите,
кой да получи по голямо парче от баницата ? Нито има на кого да се
зададе този въпрос, нито има кой да му отговори. А ежедневно се решава
по най простия начин. В когото е ножа с който се разрязва баницата той решава на кого колко да отреже. Разбира се тук не става впрос за едно лице а за лица, за групи, за съсловия, за kласи и т.н. Това те правят чрез партиите, парламентите, институциите и всичко онова което в края на краищата определя правилата на играта и има власта да наложи спазването на тези правила.
Миналата година срещнах една публикация в която се твърдеше, че
отговорен ръководител на съюза на крупните индустриалци в Германия се
е изказал в полза на увеличаване на данаците на хората с по големи доходи и намаляване данаците на тези с по ниски доходи. Това говори че има богати, които заради социалния мир са съгласни на едно подходящо
преразпределение на богатствата. В по богатите страни такива по често
се срещата и обратно в по бедните почти ги няма, например у нас.
Съвременната демокрация постоянно търси и намира едни или други
решения на проблемите. Това е  основното съдаржание на всички
политически борби. Нещата се свеждат до това да се намери оптимума на
разпределението на обществения продукт, така че от една страна да се
стимулира неговото нарастване като се впрегне максимално стремежа на
всеки да успее и се осигури баланса който да даде възможност на всички
труженици да водят приемлив за тях живот. Така стигаме до
прагматичния извод, че проблемът богат-беден е в съшност проблем на
регулиране на обществените отношения по пътя на демокрацията и
законността. Стремежът на богатите да стават все по богати и борбата на
бедните да оцеляват трябва да се балансират от държавата, която да не
е само на богатите или само на бедните а на цялото общество. Ето защо не
са полезни призивите държавата да не се меси в икономиката, нито
стремежът държавата с извън икономически средства да се опитва да решава  икономически проблеми. През последните сто години имаме много примери за горчив опит  в това отношение. В този ред на мисли смешно звучат призивите, да не се гледа с лошо око на богатите да не се разгаря завистта на бедните и на тази основа да се създават  социални напрежения. Тук призиви немогат да помогнат. Необходимо е такова усъвършенстване на демокрацията което да позволи действително участие на мнозинството на народа във властта за да може да се намерят, задействат и постоянно действат ефективни регулатори. Властта да изпълни главната си функция на регулатор на целия социално икономически живот. И това не е нова идея защото е прокламираната още от най светлите умове на великата френска революция и е развита и сега се развива от много мислители.
 Проблемът е че така наречената политическа kласа,  оставена без контрол никак не се интересува от идеи.
Не е случайна оценката на президента Георги Първанов че има дефицит на идеи. Но той не посочва  защо има такъв дефицит и как се стигна до него.? Къде се дянаха българите с идеи и какво се прави отново да се появят ?.
Моето мнение е че ако ние участниците в Интернет дискусиите под формата на блогове и по специално в рамките на БЛОГ.БГ; освен дискусии
успеем да намерим  начин и нещо да вършим за повишаване отговорността на политиците пред избирателите, ще сме много по полезни.
Но такова нещо не може да се роди в нечии кабинет или институт. То може и трябва да се създаде от нас самите в хода на нашите дискусии. Затова е добре, те да съдържат освен констатации, оценки, възхвали или възмущения и отговор на въпроса - какво да се прави и как ?

dedal27

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedal27
Категория: Политика
Прочетен: 29887
Постинги: 10
Коментари: 21
Гласове: 75
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031